ГЛАВА 3

- ТОЙ -
Сепна се и за малко да се полее с кафе. Беше задрямал пред телевизора. Отново отпи глътка от още топлата напитка и пак влезе в банята.
Водата в легена с накиснатите дънкови панталони вече беше станала хладка. Той с неохота започна да търка кървавите петна. Само след десет минути се отказа. Нямаше и най-малък шанс дънките да станат като нови! Щеше да се наложи да ги изхвърли, нямаше как!
Отново се върна в хола при телевизора и кафето. По първа програма сериалът беше свършил и вървеше някаква реклама за ренде, което според създателите му щяло да доведе до революция във всяка кухня. Досада и половина! Както повечето неща по телевизията! Ако не се налагаше да чака новините, отдавна да си беше легнал, толкова му се спеше!
Върна се в кухнята и си направи сандвич от сирене Горгондзола с няколко листа рукола. Наля си и чаша сок от круша, много го харесваше. Рекламата беше свършила и беше започнал сутрешният блок. Разбираше, че едва ли в първите новини ще се чуе за това, което беше направил, но трябваше да чака, защото ако сега легнеше, щеше да заспи много дълбоко и нямаше да чуе това, което толкова го интересуваше. А него в
момента го интересуваше версията на компетентните органи. Беше едва седем и десет сутринта. Новини (вероятно дори извънредни!) щеше да има не по-рано от осем - осем и половина. Наистина имаше много време.
Бавно и с наслада изяде сандвича, като се стараеше да не обръща внимание на силния мирис на автършейв на ръцете си и изпи сока от круша. Стана, разкърши се и влезе в малката стая до спалнята, която ползваше за дрешник. Измъкна един анцуг и го
облече набързо. Взе ключовете и излезе, като се надяваше будката за вестници пред входа да е отворила.
Вече беше светло и по улицата имаше много коли. Бързо пресече. Без да каже нищо на вестникаря издърпа един брой на “24 часа” и без да изчака рестото забърза обратно към дома си. Затръшна вратата без да се обръща и отново седна пред телевизора, но
този път с вестник в ръцете. Нямаше как, трябваше да чака!
Времето вървеше много бавно, във вестника нямаше нищо интригуващо, а и по телевизията нямаше нищо, което да си заслужава вниманието! На няколко пъти с дистанционното направи обиколка по каналите, с надеждата да попадне на нещо забавно, но остана разочарован! По Mezzo вървеше повторение на “Така правят всички жени” от Моцарт. По Animal Planet някакви зоополицаи спасяваха шимпанзета от
немарливите им стопани. По Discovery имаше филм за Втората световна война, а Cartoon Network още не беше започнал.
Захвърли вестника на пода и се замисли за безсмислените покупки, които беше направил през изминалата година. Например телевизорът. Шейсет и
пет инчова плазма, марка “Льоеве”, включена към рисивър “Денон” и колони “Босе”, на обща стойност петдесет и осем хиляди лева! И всичко това, само за да
каже човек, че ги има, а в действителност не ти служат по-добре от нещо многократно по-евтино! Поне да имаше свестни програми....
Погледна часовника си. Беше само седем и половина! Колко бавно вървеше времето! Стана и след известни затруднения намери непрозрачна найлонова торба, в която напъха окървавените дънки. След малко вървеше по мократа улица към кофите за боклук с чантата в ръка. В началото смяташе да изгори дънките в камината, но само от мисълта за миризмата на изгоряло му се пригади, а и трябваше да ги чака да изсъхнат преди да се опита да ги запали. Едва ли някой щеше да ги намери, но се огледа внимателно дали някой не го гледа, преди да пусне торбата в кофата.
На връщане, пред съседната кооперация, мина покрай някакъв старец с напет вид, който говореше нещо с млад мъж, облечен с черно кожено яке, който
тъкмо влизаше в едно такси.
- И умната, ей, да не хванеш някоя болест! – викна весело от колата мъжът и затръшна вратата.
Старецът се засмя гръмогласно. Чуваше заразителния му смях зад себе си, чак докато влезе във входа.
Още преди да отключи вратата на апартамента чу, че телефонът пак звъни.