ГЛАВА 14

- АЛКОХОЛИКЪТ -
В канцеларията беше задушно. По тавана от няколко месеца имаше влажни петна, които май започваха да хващат мухъл. Бюрото му също не изглеждаше никак добре, вероятно на възраст беше по-голямо от него. А и не обичаше да пише на машина... и на
ръка не обичаше. Не обичаше да пише изобщо!
От другата страна на бюрото майор Вълчанов го гледаше със съчувствие. Затършува нещо из вътрешните се джобове сумтейки.
- Не, тук - не! - без да го поглежда отсече Георгиев. - И аз пуша, но тук - не!
- Айде сега....
- Не, казах! Като ти се пуши - излизаш навън!
Малко хора можеха да си позволяваха такова отношение към бившия боксьор!
- Гледай сега, моето момче, аз съм вече стар човек и няма вече за кога са се пазя, пък и....
- Аз обаче, съм млад, за това се пазя и не пуша в кабинета! - ръцете му продължаваха да тракат непохватно по клавиатурата.
Вълчанов прехапа мустака си с пораженчески вид и без да каже нищо излезе от стаята.
Определено имаше нещо нередно в този случай! Не, че в което и да било убийство имаше неща, които да се нарекат “редни”, но този случай беше наистина много странен!
Първо: до момента е нямало постъпила информация за това, че някой планира да убие Главоча.
Второ: ако убийството е планирано предварително, то е по-логично да бъде изпълнено на място, което поне малко гарантира на убиеца спокойно изтегляне от местопрестъплението, а не както сега, в близост до претъпкано с клиенти заведение, където всеки миг някой може да те изненада!
И трето: също много странно обстоятелство, кой бе рискувал да се изправи по толкова хладнокръвен начин срещу тип като този?!
Да, странно беше не друго, а това, че убийството беше във всички значения на израза “показно”! Като вендетите в книгите за мафията. Георгиев беше сигурен, че ако убиецът е имал възможност е щял да го убие и посред бял ден! Отмъщение! Това е повече от ясно като мотив, но отмъщение за какво? На тип като този могат да му се намерят хиляди поводи за това да бъде убит, но това не изясняваше нищо! Даже напротив, правеше всичко още по-объркано! Да се проверят всички, които имат причина да го убият си беше чиста идиотщина! Най-вероятно поне двеста души му имаха зъб за нещо!
Вратата се отвори и Вълчанов влезе обратно, като стъпваше така, сякаш в стаята спеше дете.
- Докъде я докара с доклада?
- До кривата круша.... Мани го доклада. Ти, господин майор какво ще кажеш, от кой да започнем?
Вълчанов изцъка с уста.
- Те да са двама трима лесно бихме ги оправили, ама като са сума хора дето биха го закопали тоя.....
- И аз точно това си мислих сега. Нещо друго ни трябва!
- Ако са били чеченци, да кажем, вече не са в България! А и друго ме смущава....
- Да! - Георгиев почти подскочи.
- По-кротко бе, момче! Само разсъждавам на глас. За да му отрежеш ръцете май причината не е само да му причиниш повечко болка. Поне аз, ако режех ръцете на някой, щях да имам и друга причина освен тази. Що се смееш?
- А, нищо, представих си как режеш ръцете на някой от шефовете.....
Вълчанов също се подсмихна.
- Те са повече за резане на глави, ама... Та мисълта ми беше, стига де! - Георгиев се тресеше от беззвучен смях. - Ако ще режеш нечии ръце, трябва и друга причина, нещо да е направил с тези ръце! Чаткаш ли? И като му ги махнеш да покажеш на други подобни уроди, че и тях това ги чака, ако не си опичат акъла!
- Да си поразмърдаме мозъците тогава в тая насока. Да е бил подозиран в някаква кражба на нещо дето да заслужава рязане на ръце? Наркотици, пари или нещо такова от някоя групировка, такива неща.....
- Ако е правил такива работи щеше да се разчуе, а и тоя беше пословичен даже и в неговите среди като невероятно тъп! Да направи такъв удар е направо изключено! Просто не може да е това! Друго е....
И двамата останаха за няколко минути замислени. Времето пак се разваляше.
- Г-н майор, я виж какво се сетих....
Този път Вълчанов подскочи като попарен.