ГЛАВА 2

- АЛКОХОЛИКЪТ -
Бягаше от нещо, но от какво точно...... Нещо го гонеше. Не, той всъщност беше преследвача, но какво преследваше? Или все пак той беше жертвата? Не! Не беше! Бягаше по калдъръмена улица, която приличаше на онази, която водеше към Хисар Капия в Стария Пловдив, но не беше тя. Уж бягаше надолу по улицата, а се задъхваше. Дробовете го боляха. В устата му имаше вкус на кръв и го болеше далака. Ето я
жертвата! Голямо, подобно на куче животно.
Ох!
Ще те хвана! Падна ми!
Настигаше го, още метър - два и щеше да го докопа!
Ох! Копеле, ще те барна!
Падна ми! Препъна се, но стана и продължи да бяга. Сега звярът гонеше него.
Чакай, кой кого гони?! Аз, аз те гоня, не ти мен!
Обърна се и се нахвърли върху чудовището. Сега той беше чудовище! Ръцете му се сграбчиха козината на нещото, мека, топла козина. Нежна и някак гостоприемна като памучно бебешко одеяло. Зъбите му се впиха в шията на звяра и устата му се напълни с
кръв. Залочи жадно топла, вкусна кръв.... Не! Всъщност не е кръв, а водка! Ледено студена водка “Абсолют”! Прекрасна е! Пустите му финландци..... Ама аз не пия! Не ПИЯ!!!! Тази мисъл го попари като вряло олово! Сега ще пукна! Не трябваше да пия, не! Чудовището беше проснато в краката му мъртво. Уж мъртво, а му се смееше! Смееше му се!!! А пък едно странно чудовище.... Уж куче, пък с човешки крайници! С
два чифта човешки крака! И то крака като на бебе. Смешно! Куче с крачета като на бебенце!!?
Не трябваше да пия! Сега ще умра, не трябваше, млад съм!
Телефонът звънна.
Било е кошмар! Моментът на събуждането му хареса страхотно! По за предпочитане е да се събудиш от кошмар, отколкото с махмурлук!
- Нямам време за приказки! - по гласа на подполковник Баташки веднага се познаваше, че наистина е така. - След двайсет минути да си в окръжното!
- Какво.....?
- Утрепали са Главоча! Тръгвай!
Връзката прекъсна. От един кошмар та на друг!
След пет минути вече беше на тротоара пред блока.
- Здраве желаем, лейтенант Георгиев! Как си моето момче? - съседът от първия етаж се прибираше отнякъде.
- Екстра съм бай Владко. Ти от къде така рано - рано? Да не си бил по жени, ей!?
Старецът се засмя от сърце и тъкмо да отговори
нещо, таксито дойде.
- Айде, бай Владко, чао! И умната, ей, да не хванеш някоя болест! Към окръжното. - тонът към шофьора на таксито беше коренно различен от този към
комшията. - Ако и на тебе ти предстои толкова напрегнат ден, колкото се очертава да бъде моя, после можеш да почиваш цяла седмица!
Таксиметровият шофьор се усмихна пресилено и
потегли.