ГЛАВА 11

- СЕКРЕТАРКАТА -
За миг задържа слушалката в ръка, сякаш чакаше нещо. Постави я на мястото и и въздъхна. Разбира се, че щеше да се справи с възникналата ситуация, но щеше да е трудно и изнервящо! Огледа се, в стаята беше само едно момиче - стажантка от университета, която беше спечелила правото да специализира във фирмата на вътрешно - университетски конкурс. Доста хора се бяха състезавали. Фирмата беше много известна. Осигуряващо добър старт, а и заплащането беше повече от добро! Общо шест души, три момичета и три момчета, бяха приети за специализация.
Само шефът и секретарката му обаче знаеха, че и шестимата ще останат на работа, след като се дипломират.
- Мария, извинявай, би ли проверила в другата зала, докъде е стигнал с проекта на спортната зала Ивайло и ако му трябва още време му кажи да не бърза. Да го довърши спокойно.
Стажантката, двайсет и една годишно чернокосо момиче, доста пълно за възрастта си, се усмихна смутено.
- Госпожице, извинете, но Ивайло още го няма.
Рано е още.....
- Да, извинявай! Не си погледнах часовника. Като че ли всички са длъжни да идват по тъмно като мен. - и двете се засмяха. - Апропо, а ти какво правиш тук толкова рано?
Мария, като че ли се смути.
- Вчера не успях да довърша една работа и затова днес съм по-рано тук. И други има...
- Нищо де, карай.... Нали ще наваксаш!?
Седна на бюрото си и извади бележника. Предстоеше и доста напрегнат ден и за да не пропусне нещо трябваше да си запише задачите, които да свърши до обяд. Усмихна се. Заслужаваше си да се поизпоти до обяд, после щеше да го види. Нищо, че беше болен! Щеше да е с него!
Започна педантично да записва, какво трябваше да направи, подреждайки задачите по важност. Беше само осем и петнайсет сутринта! По-добре, че е рано, помисли си, тъкмо по-рано ще приключа.
Телефонът иззвъня. Явно някой беше нетърпелив! Чудейки се кой ли толкова рано е закъсал за услугите на архитект, вдигна слушалката.
- Ало, Мустаков е! С кого говоря?
Нещата тръгнаха добре от самото начало! Бъдещият собственик на супермаркет и спести неудобството тя да го търси.
- Господин Мустаков, добро утро! Не знам дали ще повярвате, но след точно петнайсет минути щях да ви позвъня.
Най-неприятната задача за деня скоро щеше да бъде разрешена! Оставаха само задачите във фирмата и изборът на сладкиш за по-късно.