ГЛАВА 28

- ПОДПОЛКОВНИКЪТ -
Всички се засилиха към изхода на залата, сякаш в следващата минута ще се захванат със зъби и нокти за работа.
- Господин подполковник...
- Да, Стефанов.
- Абе, струва ми се, че тази задача, която ми възложихте няма да ми позволи, как да кажа, да се разгърна както трябва....
Баташки го погледна с досада.
- Стефанов, от изказването ти преди малко останах с впечатлението, че доста знаеш за психичните болести и за това мисля, че от теб по-подходящ човек за тази задача категорично няма!
- Ама...
- Как така, няма да можеш да се разгърнеш!? Малко ли са психиатриите из България?! Хайде, че нямаме никакво време! Обществото чака от нас, не от някой друг, да издирим убиеца и да го предадем в ръцете на правосъдието, което ще му наложи такава гаранция за освобождаване, че той, клетият, ще умре от смях и жертвата му ще получи полагащото и се по право възмездие! Хайде, действай!
По всичко личеше, че Стефанов въобще не схваща, за какво става въпрос! На Баташки му беше все едно. И без това нищо не очакваше от него. На няколко метра от него Георгиев и Вълчанов говориха нещо с Папаташки. Баташки се приближи към тях.
- ....заради размера на самия сензор, качеството на снимката е къде - къде по-добро!
- Сензори - мензори, дрън-дрън! Кажи го на човешки бе! – Вълчанов беше на “Вие” с новите технологии.
- Ами като е толкова по-хубаво да се ползва такъв апарат, ти защо още даяниш с тоя “Зенит”? Че ти не си бил още роден, когато вече е бил вън от мода.
Папаташки придоби зверски израз на лицето си! Явно се заформяше ожесточен спор. Баташки се изкашля
- Извинете господа, но трябва да поговорим!
И тримата се обърнаха към него.
- Вълчанов, с какво ще се захващате днес с Георгиев?
- Чакахме ти да кажеш. Тая версия за лудия нещо не ми се нрави, ама...
- Паралелно ще работим и по другите версии... Георгиев, ела за малко. Ти също Папаташки.
Последният имаше оскърбения вид на човек, комуто са отнели думата, а е имал да каже нещо много важно!
- Както ви е известно, тоя тъпак Стефанов за нищо не става и ще ви помоля вие да се опитате да поразгледате тази версия.
- Абе, шефе, току що ти казах, че на мен ми се струва много тъпа, а ти на мен ми я възлагаш! Дай с нещо нормално да се занимавам...... Ей, мама му стара!
Баташки го потупа по рамото.
- Ако се замислиш, ще видиш, че не е толкова тъпа и в нея има рационално зърно!
Вълчанов направи кисела физиономия.
- И какво? Да хукна сега по лудниците, така ли?!
- Първо помислете, как трябва да се подходи, да се стесни кръгът на хора с такива заболявания..... Абе ти не си от вчера! Измислете нещо с Георгиев.
- Господин подполковник, може ли да предложа нещо?
Папаташки още имаше сърдит вид.