ГЛАВА 22

- В ПОСЛЕДНАТА НОЩ -
Вали. Няма значение! Той не забелязва!
Листата наоколо са мокри и се залепват за лицето му. Няма значение! Той не забелязва!
Мирише на урина и фекалии. Няма значение! Той не забелязва!
Целият е мокър. Няма значение! Той не забелязва! Очите му са широко отворени, устата също. Тънка струйка слюнка се процежда от единия и ъгъл и капе върху гърдите му. Няма значение! Той не забелязва!
Изпитва, обаче, страх. В храстите не може да го види никой, но той не смее да мръдне! Дори и не диша! Оня, страшния, на когото толкова завиждаше, се изправи и се огледа. Страшен е! Много страшен! Извади от джоба си някаква найлонова чанта и прибра триона в нея. И трионът е страшен! Даже по-страшен от Оня, страшния! Как му завиждаше! Ако и той можеше да е толкова страшен.... Пак се огледа, само да не го види.... какво ли ще му каже!? Ами ако извади пак триона!? А?
Страх го е! Много го е страх! ”Трябва да се страхуваме от тези, от които се възхищаваме!” Това го беше чел някъде. Къде ли го беше чел? И кога? Не помнеше. Дали да не попита Валентинчо!? Да! Ще го пита. Като си тръгне Оня, страшния, със страшния трион. Само да си иде и ще попита Валентинчо! Ама той беше двойкаджия, откъде ще си спомня такива работи? Нищо, все пак ще го попита! Дали го боли? Дано
не го боли много! Дано да не го боли, че да си спомни, кой беше казал това. А Валентинчо дали щеше да си спомни за него? Сигурно! Как иначе!? Разбира се, че ще си го спомни! Че беше двойкаджия, беше, ама да не си спомни за него...... Ще си спомни!
Оня, страшния, се огледа за трети път и каза на Валентинчо нещо. Не чу какво, сигурно нещо страшно! Такъв страшен човек може да говори само страшни неща! Ех, ако и той можеше да е толкова страшен...... Тръгва си! Дали да не го спре и да го помоли да му подари триона си? Не, не! Може и да му трябва пак! Минава съвсем наблизо и си отива.
Още вали! Няма значение! Той не забелязва!
Отиде си! Излиза от храстите и тръгва към Валентинчо. Близо е, само на няколко крачки! Сигурно още го боли? Дано да не е много, че да си спомни кой беше писал за тези, на които се възхищаваме. Ама и Оня, страшния, как само го е наредил...... Вярно, че Валентинчо беше много лош, но чак така да го накаже Оня, страшния, беше прекалено!
- Валентинчо, моето момче, как си?
Колко кръв има наоколо! Трябва да внимава да не стъпи в нея! И в повърнатото трябва да внимава да не стъпи! Много трябва да внимава! Кой ли е повърнал? Оня, страшния да повърне?! Не беше видял, а и не вярваше! Валентинчо го гледа със здравото си око и нещо иска да му каже. Лицето му е на пихтия. Колко е напълнял напоследък! Много!
- Много си напълнял напоследък, моето момче! Да знаеш, че не е полезно!
Валентинчо, май, много го боли! Сигурно ще припадне..... Трябва да побърза!
- Валентинчо, лошо ли ти е, моето момче? Да викна ли лекар? Май, наистина му е много лошо! Трябва да го пита час по-скоро, а после да викне линейка!
- Валентинчо, искам да те питам нещо.
Трябва да внимава да не стъпи в кръвта и повърнатото!
- Спомняш ли си, кой писател беше писал, че трябва да се страхуваме от тези, от които се възхищаваме? А? Или не си бил на този урок, а? Палавник такъв!
Явно много го боли! Сигурно и зъбите го болят? Оня, страшния е много жесток! Ако можеше и той да е толкова жесток! На Валентинчо устата е залепена с нещо...... да, залепена е...... Така не може да му отговори! Сигурно много го боли! Оня страшния, не му стигаше, че го беше набил по устата ами и му отряза ръцете! Ще викне линейка и после ще го пита пак. Тогава вече ще го боли по-малко, а може и изобщо да
не го боли и ще може да се сети кой беше писал онова нещо. Ето ги и ръцете. Трябва да ги вземе, за да ги даде на доктора от линейката, като ги извика. Ще ги
пази добре!
- Валентинчо, ей сега, моето момче, ще викна линейка! Ти стой тук, а аз сега ще отида до болницата и ще ги извикам! Айде......
А, някой идва! Да не е Оня, страшния..... Ако го види тук може да се ядоса и пак да извади страшния трион! Трябва да бяга! Само да не стъпи в кръвта и да се изцапа! Трябва да внимава много! Трябва да бяга! На къде да бяга? Няма значение!
- Айде Валентинчо, аз отивам! Ще ти пазя ръцете добре! Айде......
Ще занесе ръцете в болницата и ще викне докторите. Добрите “чичо Доктори”.... Да! Ще ги викне. Но как ще им обясни откъде ги има тези ръце? Ами......ами, ако си помислят, че той ги е отрязал от Валентинчо? Ще го вкарат в затвора! При лошите!
Не! Няма да ходи никъде! Ще ги остави тук, в храстите и ще си ходи!
Дъждът намалява. Няма значение! Той не усеща! Само го е страх. И иска да е страшен, като Оня с триона. Със страшния трион! Има нещо мокро отпред, на гърдите. Дали не е кръв? Толкова внимаваше да не стъпи в кръвта и не стъпи, но се нацапа отпред. Сигурно докато носеше ръцете на Валентинчо. Ех,
тоя Валентинчо бе.... Само бели от него!