ГЛАВА 19

- АЛКОХОЛИКЪТ -
Времето отново започваше да се разваля. Пак щеше да вали.
- Има нещо много странно в този случай! Нещо много неясно...
- Ако имаше нещо ясно, сега убиецът вече щеше да е в ареста! - Вълчанов запали цигара. - Не се впрягай! Още сме в началото, тепърва имаме да вършим толкова работа, че даже не ми се мисли!
Някаква кола избръмча през пустата улица.
- Не се изразих правилно. В случая, единственото нещо, което е, как да се изразя, закономерно е, че жертвата е човек, чийто живот предполага голяма вероятност да завърши по подобен начин.
- Е, да не е само той дето го утрепаха в последните години!?
- Не ми е в това мисълта. Става въпрос, че начинът на убийството, мястото на което е извършено, времето, всичко..... Абе с две думи, нищо не е както трябва!
Заръмя ситен дъждец. Вълчанов погледна към небето и вдигна яката на късото си палто.
- Мисълта ми е в това, че не е възможно случайно да засечеш някъде човека, който искаш да убиеш, да го изчакаш да излезе и да го убиеш, като преди това се оказва, че случайно носиш в себе си електрошоков апарат, трион, с който да му отрежеш ръцете и
още куп неща, без които не можеш да направиш всичко това! Няма логика в това!
Втори автомобил, но този път в обратната посока, изръмжа покрай тях и ги освети с фаровете си.
- Всичко в престъплението очевидно е добре планирано, - продължи Георгиев - но обстоятелствата и моментът повече предполагат импровизираност, отколкото планирано убийство! А и като се има предвид, че не е извършено от няколко души, а само от един....... Абе откачена работа!
- Гладен ли си? - във въпроса на Вълчанов имаше някаква заповедна нотка.
Георгиев го погледна въпросително.
- Миии....не, не съм. Защо?
Вълчанов хвърли угарката от цигарата на земята и вместо да отговори извади от джоба си GSM-а.
- Ало, здрасти, на дядо принцесата! Баба ти там ли е някъде....... А, добре...... Добре де! Само да видим откъде можем да ги купим.... Добре, хайде дай ми баба. Здрасти, любов моя! - Георгиев се обърна настрана и се усмихна. Не можеше да не се засмее на Вълчанов, когато говореше такива нежни думи! - Какво си приготвила на мишленцето си за вечеря? Кво бе...
Георгиев се беше подпрял на едно дърво до ръба на тротоара и се превиваше от беззвучен смях.
- Не, не говоря на теб. Георгиев нещо се хили... Мммммм, браво! Да не е някакъв празник?! Ми защо!? Защото не си правила шкембе чорба от години! Айде, след трийсет - четирийсет минути идваме с Георгиев!
Вълчанов задържа още няколко секунди телефона на ухото си и го затвори. На Георгиев му се стори, че жената на шефа му продължи да говори нещо, но Вълчанов не я изслуша. Освен това му се стори, че имаше нещо ядосано в жеста на ръката му в секундата, когато натискаше бутона за прекъсване на разговора.
- Шефе, нали ти казах, че не съм гладен. Какво да я притесняваме госпожата....
- Внучката поръча да и купя от някъде празни дискове за компютъра.
Явно Вълчанов не се вълнуваше особено от това дали по-младият му колега е гладен или не.
- Хич не ги вдявам тия работи! Къде да проверим? Ти сещаш ли се?
На Георгиев му стана ясно, че тази вечер пак му предстоеше да вечеря във Вълчанови и пак ще трябва да издържи на унищожителните погледи на жена му. Така и не можа да разбере, че вече не пие! За нея това беше без значение, щом е пил някога значи и сега пие и точка!
- Не, но навсякъде има, в първия по-голям магазин, който видим ще влезем и ще купим. Та, какво ще кажеш ти за убийството?
- Да ти кажа ли?
Имаше нещо особено в тона, с който зададе въпроса. Георгиев вдигна въпросително вежди.
- Изобщо, ама съвършено изобщо не ми пука, кой и защо му е отрязал ръцете! Даже ако си спомняш, още сутринта ти казах, че дори смятам, че този дето го е убил заслужава да бъде награден!
Вълчанов извади нова цигара и я запали.
- За такива боклуци - така! Ще крадат, ще рекетират, ще убиват посред бял ден!
Дръпна от цигарата и пое дълбоко дима в гърдите си. На Георгиев му се стори, че след такова дърпане няма как човек да не се задави.
- Ще продават на децата ни наркотици, а после ще ги изнасилват! - продължи Вълчанов без дори и да се изкашля. - А после, ако ги хванем изобщо, се намира по някой мазен, скъпо платен адвокат, някой гаден прокурор и някой продажен съдия, които в комплект така хубавко ще си свършат работата, че копелетата след няколко дена са си на свобода и пак си правят, каквото си знаят! Ебати и държавата!
Някакви хора, мъж и жена на средна възраст минаха покрай тях и ги изгледаха. Без да забележи Вълчанов беше започнал да вика.
- Още нещо ще ти кажа, моето момче. - гласът му се снижи почти до шепот. - Ако го намерим тоя, дето го е убил, нещо, в което много се съмнявам, бих предпочел да си затворя очите и да го пусна да избяга. Сигурен съм, че ще се почувствам удовлетворен от това, че съм оставил свободен един.... - за миг спря, сякаш не намираше точните думи, с които да се изрази. - един тип, един човек, който има смелостта да прави това, което аз, било то, защото законът, като полицай, не ми позволява, или пък , защото ме е страх, не съм правил и няма да направя никога! Да изчистя света от едно такова нищожество, от едно такова.... такова туморно образувание като този....този....
- Шефе, по-спокойно бе.... - Георгиев беше притеснен наистина! На тия години така да се ядосва човек не е никак безопасно!
- ...тоя плазмодий! - шефът му изобщо не го беше чул! - Да ходи по улиците и да трепе такива боклуци! Хич даже не ме е еня дали го прави с предварителен план или импровизира! Мамка му...
Цигарата, която беше забравил след дълбокото дръпване, беше изгоряла до края и го парна по пръстите. Бяха стигнали да един малък, но много добре зареден денонощен магазин.
- Шефе, тук трябва да има дискове. Дай да проверим!
- Да, а и нещо за пиене да вземем.... Ох, извинявай, моето момче, забравих! И, моля ти се, стига с това ”шефе”! Дразня се! Нито на работа, нито извън работа няма да ме наричаш така! Чу ли!? – Георгиев кимна. - Колко време вече не пиеш? Тая инжекция не
е ли токсична....
Вратата на магазина ги приветства при отварянето си с някаква приятна, електронна мелодия.