ГЛАВА 18

- ПРИЯТЕЛКАТА -
7.10.05
Не към писала отдавна! Учене, домашни, учене, домашни....... до гуша ми дойде, но няма начин!
Сиси направо започнах да я отбягвам! Постоянно ми досажда с това кога ще я запозная със Стефан (това е колегата на дядо), като че ли съм му секретарка и винаги съм наясно, кога ще дойде до вкъщи, за да може и Сиси да е у нас и да се запознаят! Досадница! Най-добрата ми приятелка е, но е досадница! Пък и защо да я запознавам с него?! Вече ми стана съвсем ясно, че съм влюбена него! Хич даже не ми пука, какво иска Сиси!
8.10.05
Скарахме се със Сиси! Много важно! Довечера ще си чатим с непознатия архитект, ако е архитект и ако си спази обещанието. Баба ме вика за нещо в кухнята. Дано да се обаждат мама и татко!
9.10.05
Уплашена съм! Още снощи щях да напиша това, но дядо влезе в стаята и ми се скара, че не съм си легнала. Добре, че бях затворила чатрума! Не мога да си представя, какво щеше да ми се случи, ако беше видял какво съм си писала с непознатия! Уплашена съм, обаче не защото дядо щеше да ми се кара жестоко, а защото непознатият е много странен! Написа ми такива неща, че щях да припадна! Разказа ми за хобитата си. Събирал ценни, стари книги. Произведения на известни художници, скулптури и графици и убивал ненаказани, закоравели и опасни престъпници! Не съм сигурна, че казва истината, дори ми се струва, че се прави на интересен, но го написа така естествено, че направо ми се изправиха косите! Помолих го да ми разкаже повече подробности за хобито си, но той ми каза, че това не са неща, които трябва да знае едно момиче на моята възраст! Прав е по принцип, но аз съм склонна да не му вярвам! Въпреки всичко съм уплашена! Ами, ако казва истината и наистина е убивал хора? Дали да не кажа на дядо? Чудя се! По-добре е да го поразпитам още. Не мога да
си представя, какво ще стане, ако кажа на дядо и той го приеме сериозно, а всъщност се окаже, че непознатият само се е опитвал да ме впечатли! Да! Най- добрият вариант е да си початя още с архитекта и да се опитам да го накарам да ми даде повече информация за себе си и най-вече да се опитам да разбера дали ми казва истината.
10.10.05
Късно е! Дядо или баба всеки момент ще дойдат да проверят, какво правя та още не съм си легнала. Нямахме много време да си чатим с непознатия ми приятел и за това не успях да го разпитам по-подробно за странното му хоби. Подозирам, че се досети, за какво ще го разпитвам и затова ми каза, че няма време. Каза ми обаче нещо странно и то много ме изплаши! Попита ме, какво е пишело в законите на Хан Крум и как са постъпвали с големите престъпници по онова време? Започнах да му разказвам, каквото знаех от учебника по история, но той ме прекъсна. Попита ме какво е било общото между всички наказания за престъпниците по времето на Крум. Не можах да му отговоря, затрудних се и тогава той ми каза, какво е според него. Според него общото било нещо много просто. Нещо, което на сегашните закони липсвало изцяло и това било големият проблем на обществото ни. Това, че всички наказания били толкова безпощадни, че престъпниците, щом разберели какво ги чака, ако продължават по същия начин, на секундата им се отщявало да продължават да нарушават закона! Тогава го попитах, какво общо има той с това. Не ми отговори, но ми каза да следя новините през следващите дни. Това беше странното! Ще чакам да видя какво има предвид. За съжаление не се разбрахме кога пак ще чатим! Дали все пак да не кажа на дядо? Или по-добре на Стефан!?