ГЛАВА 32

- ПОДПОЛКОВНИКЪТ -
- И всичко това чичо ти го е направил само за три - четири часа?!
Не само Георгиев, но и всички присъстващи в кабинета на Баташки бяха изумени.
- Ако се абстрахираме от факта, че чичо е международно признат капацитет в изследването на маниакално депресивните състояния, диагностиката и лечението им, има място за изненада, но....
Вълчанов каза нещо под мустак.
- А? – Баташки го погледна въпросително.
- Нищо, ъъъъ, мисля на глас просто....
Георгиев вдигна от масата тежката папка, която Папаташки беше домъкнал от апартамента на чичо си преди двайсет минути. Съдържаше най-малко сто и петдесет страници!
- Това нещо ще трябва да го проучваме поне седмица, ако не и повече.... Папарашки, чичо ти нещо не ти ли каза? Набързо така.....
Папаташки си придаде вид на важност.
- Стефане, разбира се, че никой от нас не е длъжен да разбира от психиатрия, но и без най-елементарни познания за всеки е ясно, че такива неща набързо не могат да бъдат обяснени!
Вълчанов изпухтя като локомотив.
- Абе това момче не може ли да се изразява по-кратко!?
- Ми на такива ченгета, дето ги интересува повече творчеството на ранния Златю Бояджиев, отколкото криминалистиката, трябва да им се обяснява по-подробно.
- Освен от Златю Бояджиев се интересувам и от фотография. Особено от такава, правена с антикварна техника.
Повечето присъстващи се засмяха.
- Шефе, Стефанов сигурно вече се е юрнал по психиатриите. Дали да не му връчим тая камара бумаги да ги изучава? - в предложението на Георгиев имаше известна доза подигравка.
- А, не! В никакъв случай! - Баташки изглеждаше сериозен. - Да отнемаме на човека възможността да разгърне таланта си на следовател! Пак повтарям. В никакъв случай! Да потича още, няма да му навреди! Пък и трудно чете момчето...
- По-добре Папарашки да се заеме. Сериозно! Ако има нещо неясно бързо ще се свърже с чичо си и готово...... Не ме гледай така бе човек! Не съм ли прав?
- Не, не си прав! – Папаташки пак изглеждаше като обиден ученик. - Шефе, предлагам следното. Да се ангажира човек специалист, действащ психиатър, на когото да се предоставят материалите и по този психопрофил да се състави списък на пациенти, които са били лекувани и изписани. Вероятността нашият човек да е в такъв списък е голяма.
Присъстващите закимаха одобрително.
- Тогава, ако се приеме такъв курс на работа, се обади на чичо ти да препоръча някой негов колега, който е най-подходящ.
Папаташки кимна на Георгиев и погледна въпросително към Баташки.
- Аз съм съгласен. Действай! – Папаташки се извини и излезе от кабинета. – По другите версии има ли някакво развитие? Някакви нови предположения или каквото и да е? След около час ще има пресконференция и трябва да се изнесе нещо по въпроса.
Едно от копчетата на телефона върху бюрото на подполковника замига беззвучно.
- Извинете колеги. Ало.... Добре, но сме в оперативка.... Разбирам....така.... – очите на Баташки се присвиха и погледът му се насочи първо към Георгиев, а след секунда, към Вълчанов. – Добре. Ще изпратя хора.
Подполковник Баташки сложи внимателно слушалката на телефона на мястото и и отново погледна
Георгиев и Вълчанов.
- Вълчанов, двамата с Георгиев слезте долу в твоя кабинет, за да приемете една жена. Искала са говори с някой.
- И аз искам да говоря с една трийсет годишна съседка от нашия вход, ама не става така! Искала....
- Става въпрос за сестрата на Главоча.
Вълчанов остана с отворена уста.
- Ясно! – Георгиев стана от стола и потупа подканящо партньора си по рамото . – Да водим ли протокол или срещата е неофициална?
- Засега недейте. Може само да е дошла да научи повече за смъртта на брат си.
- Добре! Както кажеш.