ГЛАВА 13

- ТОЙ -
Нокията нежно затананика на нощното шкафче. Очите му бяха като залепени. Спеше му се почти до болка. Първата му мисъл беше да изключи телефона и да продължи да спи, но я изтри от главата си на секундата. Сети се, че чакаше приятелката си да дойде към обяд и по-важното трябваше да види, колкото е възможно по-скоро, какво ще кажат по новините за това, което беше направил тази нощ!
В един момент му се прииска да запали цигара, дори се огледа с разфокусиран поглед, дали наоколо няма някакви цигари. Нямаше, а и приятелката му щеше да го гледа с онзи обвиняващ поглед, който използваше всеки път, когато усетеше, че е пушил!
Засмя се и стана. Главата го болеше. Не, че това го изненада, но му беше неприятно! Поседя за малко на ръба на леглото, чудейки се дали да не си направи още чай или кафе, но реши, че няма смисъл. Щеше да изгледа новините. През това време тя щеше да дойде, щяха да хапнат набързо, после щяха да правят любов. Тук се засмя пак, отново набързо и щеше да и предложи да спят следобеда. Не, че тя щеше да се съгласи, вероятно лаптопът и беше с нея и тя щеше да се възползва от мнимото му неразположение, за да свърши някаква работа докато той спи.
Протегна се с наслада, щеше да е един много приятен ден! За кой ли път днес тази мисъл мина през изморения му ум?! Да изчистиш света от една вредна отрепка. Да се направиш на болен, за да не отидеш на работа в собствената си фирма. Да прекараш
един следобед с жената, която обичаш.... Как да не наречеш този ден един от най хубавите, случили ти се напоследък?!
Пак се протегна и се тръгна към кухнята. Наля си чаша кола и седна пред телевизора. Имаше още време до обедните новини, но какво пък, щеше да позяпа каквото имаше. И в това можеше да де намери някакъв особен вид удоволствие, стига човек да го потърси с желание!
По БТВ даваха някакъв сапунен сериал. Е, щеше да се поозори докато намери къде точно го има удоволствието в това да гледаш такива тъпотии, но... След десет минути усети, че клепачите му натежават застрашително и че е крайно належащо да смени канала! По Дискавъри двама образи пробваха има ли нещо вярно в твърдението, че с кола можеш да почистиш почти всичко.
Погледна в собствената си чаша и се замисли, защо до сега не се беше сетил, че кръвта може да се почиства идеално с кола! Тия зад океана да си се чудят, тук в тази част на Европа тези свойства на колата бяха известни отдавна. Колко нерви и притеснения щеше да си спести, ако се беше сетил по-рано за това! Карай, помисли си, жалко, все пак за дънките, които не беше успял да изпере и се беше наложило да
изхвърли! Бяха му любими!
Двамата изследователи на митове от новото време се изчерпаха за тази серия и започнаха реклами. Стана и си наля още кола. Беше започнал нов филм. Този път беше за някаква българка, токсиколожка (започваше интригуващо), която работела в Берлин и която твърдеше, че е открила в тъканите на няколко царски египетски мумии от старото царство следи от кокаин и никотин! Скочи бързо и изтича до хладилника за цялата бутилка. Най-накрая нещо, което щеше да го разсее и да го разсъни едновременно! Много обичаше такива филми! Докато гледаше се замисли. Защо, за Бога, стана така напоследък!? В България останаха малко хора като него, които да работят тук и да успяват тук! Повечето обаче, като токсиколожката, бяха предпочели да се махнат. Да работят другаде, за други хора и общества, срещу парите и живота, който
заслужават!
Гадеше му се от демагогията на политиците, които когато наближаха избори, лъжеха право в очите хората, обещавайки им, че повече няма да имат основание да емигрират! Че всичко вече ще е като там, на където гледаха очите на всички млади, а и не само младите! Не обвиняваше токсиколожката, нито пък някой друг. Не обвиняваше и политиците, те също правеха това, за което ги бяха пратили в уютните им офиси хората - да лъжат! Или поне така си мислеха политиците.....
Всъщност, те почти по нищо не се отличаваха от отрепката, която беше убил тази нощ! Той си осигуряваше съществуването като мамеше, пласираше наркотици, малтретираше хората без никаква жал! Даже си позволяваше да изнасилва! Това блудство с детето беше само върха, капката, която беше преляла в чашата на търпението му и която, в края на краищата го беше накарала да го убие, въпреки че дори не знаеше как е изглеждало горкото дете! Политиците не изнасилваха никого, или поне не явно! Не рекетираха никого с бухалка в ръка, за тази цел си имаха химикалки. А за дрогиране на хората не ползваха наркотици, а нещо далеч по страшно - думи или дори нещо още по-страшно от голите думи, дрогираха хората с обещания! Обещания за всичко, за което иначе обикновените, прости хорица дори и не смееха да си мечтаят! За живот без притеснения за сметки за ток, вода, телефон и т.н..... Политиците даже и не продават дрогата си, още по-лошо – подаряват я! Да подаряваш най-страшната дрога, дрогата “Надеждата в Бъдеще време”!!! Ето това е престъпление! Една мисъл прелетя през съзнанието му. Дали да не убие и някой политик!? Нямаше да е лошо, но беше изключено! Съвсем различно е! Не е като да пречукаш някоя мутра!
Пак се загледа във филма. Мастит професор от още по-мастит английски университет се опитваше, наблягайки на това да си придава авторитетен вид, да изкара откритието измислица или в най-добрия случай недоразумение, но нещо не му се отдаваше. По всичко личеше, че откритието на способната ни сънародничка преобръщаше с краката на горе цялата представа на световната научна общественост за това, какви са били контактите на древните египтяни с останалия свят! Пак епохално откритие направено от българин!
Входната врата изтрака. Приятелката му идваше.
- Ехооооо..... Има ли живи хора тук?
Само гласът и можеше да го накара да подскочи до тавана от щастие, а и обожаваше търкалящото и се “р”!
- Има, но не много. Не подрани ли? Мислих, че ще дойдеш към обяд?
- А сега какво е, любими.....?
Погледът му се стрелна към стенния часовник. Дванайсет и четири минути! Ръката му машинално потърси дистанционното върху масичката до фотьойла, нямаше го! Огледа около себе си, на пода, под масата, между облегалката и възглавницата, на която седеше. Нямаше го!
- Чу ли какво е станало тази нощ? До някакво заведение..... Какво търсиш?
- Мамка му и телевизор.........
На по-новите, скъпи модели телевизори копчетата им са по правило на най-труднодостъпното място и ако дистанционното се запилее някъде, контролът им става почти невъзможен!
- В кухнята....
Тя седеше в средата на стаята с огромен хартиен плик и го гледаше с недоумение.
- Ама какво.....
Той вече се връщаше на бегом от кухнята с дистанционното опитвайки се да превключи в движение.
- Нищо, мила, новините......интересно ми е ....
Огромният екран вече беше приключен на НТВ.
- .....както чухте коментарът на следователя беше повече от лаконичен! - зад гърба на репортерката някакъв мъж, облечен с кожено яке се отдалечаваше в посока обратна на мястото, където беше застанала тя.
- За съжаление за момента не можем да ви дадем повече информация, но от наши източници, пожелали анонимност разбрахме, че е убит известният в Пловдив рецидивист Валентин Митковски, известен с прякора Главоча. Знаем, също така, че убийството е извършено с извънредна жестокост! Това е засега...
Предаването продължи с програма от студиото.
- Какво ти става? - още седеше в средата на хола с плика в ръце.
Само я погледна за миг с празен поглед.
- А, нищо....
- Как така, нищо!? Нали те видях, щеше да си счупиш краката. Нещо конкретно ли те интересуваше?
- Не бе, мило. Интересно ми беше да чуя какво ще кажат за този урод, това е! Затрили поредния тиквеник, ми хубаво.... Ти купи ли ми нещо сладичко?
Очите и го гледаха с любопитство. Беше оставила плика на пода и се беше приближила.
- Да си си мерил температурата? - ръката и го галеше по челото.
- Не, ще ми я премериш ли ти? - почти грубо я придърпа в прегръдките си и я целуна по устните.