ГЛАВА 21

- АЛКОХОЛИКЪТ -
В апартамента на Вълчанови ухаеше прекрасно! Госпожа Вълчанова беше изискана кулинарка и добра къщовница! Георгиев никъде не беше виждал по-подредена кухня от нейната. Дори и майка му, която също беше ненадмината в това отношение, трудно можеше да се мери с нея!
- Отново си надминала себе си, госпожо!
Погледът, който му отправи госпожа Вълчанова, беше достатъчно красноречив! Откакто го познаваше изпитваше към него голяма резервираност, която вместо да се разсее след като разбра, че се е подложил на лечение от алкохолизъм, се задълбочи. Странно на пръв поглед, но оправдано, от гледна точка на личния и опит! Дядо и преди много години е бил алкохолик и въпреки, че е бил кротък пияница тя изпитваше органично отвращение към хората, злоупотребяващи с пиенето! Най я тревожеше това, че през последните години мъжът и също беше започнал да пие повече от обикновеното дотогава.
- Мерси! - огледа се да види дали внучката и не идва от хола и се обърна пак към него, но този път почти усмихната. - Ти, Стефчо, как си напоследък?
- Благодаря, много съм добре! Бях малко настинал....
- Не, не те питам за това. Ти си млад човек, от настинка лесно ще се излекуваш! Знаеш за какво те питам!
Вълчанов я изгледа кръвнишки!
- Нищо, шефе! - Георгиев знаеше, че не го ли пресече на време неминуемо ще стане свидетел на скандал. - Много е важно да се знае, че алкохолизмът е болест! Важното е да се постави правилната диагноза и да се назначи подходящо лечение. Това е! Много
е просто!
Вълчанов беше се поуспокоил, но още беше зачервен.
- Много простичко звучи, но едва ли е толкова лесно!? Ти, примерно, имаш ли гаранция, че няма да започнеш отново да пиеш? Лекарите гарантират ли
ти...
- Лекарите нищо не гарантират! Гаранцията си я давам сам на себе си. Ако нямах желание да спра, нямаше да се подложа на лечение! Това не е ли достатъчно? А и лекарството, което ми поставиха, е нещо като допълнителна подсигуровка.....
Внучката на Вълчанов се появи от хола с някаква голяма книга в ръка.
- Стефане, това е албумът с картини на Гоген, за който ти разказах предния път...
- Казвала съм ти да го наричаш бате Стефане! Бъди по-възпитана!
Госпожата много държеше на доброто поведение на внучка си!
- Аз съм и позволил да ме нарича така, не и се карай!
Георгиев взе албума от ръцете на момичето и се дръпна, за да и направи място да седне до него. За миг му се стори, че тя за малко да седне на коляното му, но се спря в последния момент. Беше хубаво момиче. “Даже прекалено хубаво за възрастта си!” - помисли си Георгиев. Беше висока, по негова преценка почти метър и седемдесет сантиметра. Доста, за момиче на петнайсет години! А и тези зелени очи и тъмнокестенява коса сигурно вече правеха впечатление на доста мъже! Георгиев потръпна от мисълта за това, че чисто теоретично е възможно да попадне на
някой урод като убития снощи!
- Доколкото знам и Гоген е бил малко нестабилен психически като Ван Гог.
Каза го само, за да разсее тези мисли.
Момичето се усмихна гледайки го в очите, сякаш и беше направил комплимент.
- Странно е колко много знаеш за изобразителното изкуство....
- Кое му е странното?
- Това, че си ченге, а знаеш и толкова други работи!
Баба и я изгледа строго.
- На дядо му дай само да следи кой негър в Щатите е претрепал на ринга друг негър!
- Не е вярно! И от негърска музика се интересувам!
- Да, де.....само дето тия негри дето са я изпълнявали тая музика, са измрели вече почти всичките.
Всички се засмяха.
- Искаш ли да ти дам албума да го разгледаш на спокойствие у вас? Аз трябва да ви оставям, защото имам да пиша есе.... - устните и се свиха в гримаса на досада.
Нещо се сви под стомаха на Георгиев. Мисълта, че ако тя беше по-голяма нямаше да се въздържи и щеше да опита да се сближи повече с нея го изплаши или по-точно го ужаси!
- Да, с удоволствие! Стига дядо ти да ми остави някакво свободно време през следващите няколко години!
Гърлото му беше пресъхнало. Момичето стана и бавно тръгна към отворената врата. На Георгиев му се струваше, че тя умишлено се старае да го впечатли! Беше много красива и въпреки, че беше още в пубертета, положително съзнаваше, че впечатлява мъжете повече от по-голямата част от връстничките си!
- Да пазиш албума ми, чу ли!? Чао!
Сякаш в кухнята нямаше никой освен тях.
- Ще го пазя! Лека нощ!
- Стефане, одеве започнахме да си говорим за странните неща в това убийство....
- Нямате ли почивка!? - Госпожа Вълчанова започна да раздига празните съдове.
Вълчанов я погледна за миг и поклати глава.
- Госпожата е права! - Георгиев чак сега се почувства уморен. Повече от четиринайсет часа беше на крак! - Най-добре да решим утре откъде да се захванем.
- Да, да.... Хубаво. И аз съм скапан!
- Много благодаря за вечерята. - госпожата само се усмихна, без да го поглежда. -Тръгвам!
- Утре в осем да си в окръжното, чу ли?
- Няма проблеми!
Преди да стане Георгиев се погледна, за да се убеди, че ерекцията му не си личи през дънките.